Отбелязваме Световния ден на метеорологията.  От 10:00 часа, зала Проф.

Отбелязваме Световния ден на метеорологията.  От 10:00 часа, зала " Проф. Марин Дринов "  на Българска академия на науките, Българската академия на науките ще означи празника. Денят 23-и март се чества по целия свят, като датата е обвързвана с основаването на Световната метеорологична организация през 1950 година Българските метеоролози обичайно се включват в отбелязването му като нейни членове.

Прогнозата за времето е приложение на науката и технологията за прогнозиране на положението на атмосферата за бъдеще време на обещано място или район. Изготвя се въз основата на различни атмосферни измервания и данни за настоящото положение на атмосферата и потреблението на научното познание за атмосферните процеси, правени от метеоролози и синоптици.

Има за цел да показва на обществото допустимо най-точна информация за времето в най-близко бъдеще. Те са от огромно значение за авиацията, селското стопанство, спорта и други области. Съвременните метеорологични прогнози подкрепят навременни евакуации и са с капацитет да избавят човешки животи и материални вреди. Прогнозиране на времето на база температура и превалявания е доста значимо за селското стопанство и затова за търговците на първични материали в границите на фондовите пазари. Всеки ден в своето всекидневие хората наблюдават прогнозата за времето с цел да дефинират какво облекло ще носят.

Според интервала на предугаждане, прогнозите за времето биват:

свръхкраткосрочни (от 5 мин. до 3 часа),

краткосрочни (до 36 часа),

средносрочни (до седмица напред)

дълготрайни (за следващ месец или сезон).

Прогнозите за времето включват метеорологично събитие денем (облачност, тип и интензитет на валеж), оптималната и минимална температура за деня, вятър – неговата посока и мощ, смяна на налягането, влажност на въздуха и видимост.

В България през 1922 година е основана по този начин наречената " Служба за времето “ към тогавашната Дирекция по въздухоплаването, която след това минава към министерството на защитата. Поради тогавашните способи за синоптичен разбор, ниската гъстотата и акуратност на измерванията, както и неналичието на съответна изчислителна техника е съществувала огромна несбъдваемост на прогнозите.

През 1956 година е основан отдел " Прогнози " към ИХМ (Институт по Хидрология и Метеорология), с което е сложено началото на актуалната синоптична работа в България. В рамките на разнообразни структури и ведомства (УХМ, ХМС, НИМХ-БАН), отделът понастоящем " Сектор метеорологични прогнози към Национален институт по метеорология и хидрология "  не е спирал да издава всекидневно 24 часови и седмични, както и месечни прогнози за времето в България.